Чудният дом
Историята на първото жилище, в което живеят напълно самостоятелно младежи с интелектуални затруднения, изведени от институции.
Идеята
Всичко започна още преди десет години докато работим по проект „Подкрепено вземане на решение“. Работихме с 14 младежи с интелектуални затрудения, изграждахме им мрежи за подкрепа, сваляхме интервюта, подкрепяхме ги в първите им решения. Почти всички младежи казваха, че една от мечтите им е да живеят самостоятелно.
Докато повечето имаха семейства, една част живееха в институции ли в резидентни услуги в общността. Тогава за първи път се замислихме дали това е възможно. Защо пък не. Направихме и първите изчисления колко би струвало това като издръжка, как да се осъществи на практика.
Така стигнахме до първото заявление в Община Добрич за получаване на общинско жилище. Една година по-късно такова ни бе предоставено безвъзмездно апартамент за срок от 5 години с решение на Общински съвет Добрич.
Състоянието на жилището бе отчайващо лошо, но не се отказахме. Направихме първата кампания за доброволен труд и събиране на вещи от бита през платформата на TimeHeroes. Първият който се отзова на молбата а помощ, бе собственика на Русев пласт ЕООД. Буквално след едно телефонно обаждане, дойде с бригадата си и смени цялата дограма, плюс четири врати. Гранитогрес за цялото жилище беше осигурен от Веник ЕООД
Години на застой
По това време стартирахме и социалното си предприятие. Всички ресурси- средства, време и хора насочихме натам. А апартамента имаше нужда от сериозен ремонт. Отправихме питане към предаването „Бригада нов Дом“, проект към Фонд социална закрила, за съжаление обаче нямахме успех. Времето течеше, а момичетата вече бяха загубили интерес, може би виждайки мизерното състояние на апартамента.
Едва в началото на 2022 година получихме финансиране от “Healing Hands Foundation” на стойност 34 532,70лв, изцяло за ремонт и оборудване на апартамента. За ремонт бяхме предвидили едва 10 000.00лв като презумпцията ни беше да д-р Ефраимов да го направи задно с момчетата, а средствата да са само за материали. Докторът обаче се разболя тежко и беше месеци наред по болници. Започна войната в Украйна и цените на строителните материали скочиха главоломно. Бяхме в пълна безизходица.
Помолихме кмета г-н Йордан Йорданов да разреши ползването на общинското предприятие. Той разреши проблема по друг начин, като включи жилището в оферта към строителна фирма, с която общината имаше сключен договор.
Началото
Така през лятото на 2022 година беше направен пълен ремонт на жилище от 98 кв.м. с остъкляване на двете тераси. , с полагане на нови ел. кабели и ВиК тръби. На основание Решение на ОС Добрич №36- 4/28.07.2022г. и сключен договор с Община Добрич №ДА-1-2022/13.10.2022г за предоставяне на жилището безвъзмездно за още 5 години.
През това време поръчахме всички мебели за дневната, двете спални и кухнята. Започнахме да купуваме и бялата и черна техника. Бяхме изключително пестеливи и успяхме да купим пълно оборудване за кухненските шкафове, етажерките, картини и килимчета и въобще всичко, за което се сетихме и стигнаха парите. Чистихме след майсторите, после още веднъж след монтажа на мебелите, закачахме пердета, подреждахме уреди, шкафове и пр.
Паралелно с това водихме разговори със зам. кмет д-р Емилия Баева, с директорите на резидентнте услуги, със самите младежи. Те бяха най-нетърпеливи. Вълнението при избор на бои, на плочки, на мебели, пердета и чинии беше неописуемо.
Най-после паметния ден дойде. На 19 ноември 2022г. четиримата младежи прекрачиха прага на жилището за първи път. Елица, Мария и Сашка идваха от Защитено жилище, а Стефан от Преходно жилище. И тримата бяха прекарали повече от 20 години в различни институции. Багажите пренесохме с кола, напазарувахме храна, сготвихме, подреждахме вещи, дрехи. Седнахме да вечеряме за първи път в жилището всички задно. Първа вечеря в жилището, което вече беше техен дом.
В края на месеца младежите посрещнаха и първите официални гости: Кмета на Добрич Йордан Йорданов и директора на Есетере България ЕООД- Пламен Николов.
Паметни бяха първия рожден ден, първите Коледа и Нова година, първия Великден.
През февруари на следващата година младежите прекратиха договорите си в социалните услуги и сключиха договори с Фондацията за ползване на услуга, която формално нарекохме Независим живот. Последва смяната на адресна регистрация и лични документи, карти за транспорт и пр. Бяхме наели социален работник на 4 часов работен ден, който да ги подкрепя в жилището- да се учат да готвят, да пазаруват, да подреждат, да ползват електроуредите и пр. Той подреди и досиетата им.
Мария Методиева пое подкрепата свързана с външна среда и институции, а д-р Ефраимов- здрави услуги и техническа поддръжка на жилището. Само след броени месеци, младежите можеха сами да разпределят бюджета си, да пазаруват, да си плащат сметките и да се справят все по- самостоятелно.
Младежите се издържаха сами- имаха заплата и пенсия. Започнаха да празнуват лични празници навън, ходиха за първи път сами на дискотека, на концерти, на театър, до София. И четиримата ползваха различни подкрепящи- адвокатски услуги, психолог, моден експерт, такъв по етикет, външни застъпници.
И животът си тече
На следващата година беше заснето малко филмче за младежите. И четиримата участваха във форуми на БАЛИЗ всяка година. През ноември 2024 г. Елица Маринова взе участие в международен форум по проект на БАЛИЗ в Брюксел. В края на 2024 ходихме заедно с четиримата младежи до Одрин, а вече две Нови години празнуваме цялата Чудна градина в Турция.
През септември 2025г. Елица взе участие в мащабния световен конгрес за социално приобщаване „We Are Inclusion“ на Inclusion International, който се проведе в Експо Център Шарджа на ОАЕ. В събитието се включиха над 850 участници от 115 държави, превръщайки го в най-голямото движение за приобщаване в света. За първи път форумът беше домакинстван в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA), под егидата и патронажа на Негово Височество Шейх д-р Султан бин Мохамед Ал Касими. Елица имаше малко участие в работен панел и се представи блестящо.
В края на 2025 година апартамента напусна Мария, като заживя с приятеля си. През последните години семейните ни двойки станаха три. Първа се омъжи Станка, през 2024 година Данчето и Митко, а през 2025г.- Здравка. Като има любов има всичко.
През 2026 година, нашето жилище остава първото, в което живеят напълно самостоятелно младежи с интелектуални затруднения, изведени от институции. Услугата наричаме „Независим живот“ и тя не е включена като такава в новия Закон за социалните услуги и съответно няма държавно делегиран бюджет.
За пореден път показваме на практика работещ модел на независим живот и равнопоставеност, който би могъл да се приложи на много места в страната. Стига да се намерят колеги които да имат същата упоритост, търпение и кураж. Дали е лесно- не. За тия четири години не липсваха проблеми от всякакъв характер. Това не ни е обезсърчило да продължаваме напред, защото само това е пътя към демокрация, емпатия и равнопоставеност.