Чудната градина
Историята на най-голямото, устойчиво и автентично социално предприятие в България.
Преди десет години, бавно методично водихме шест поредни дела в Общински съд Добрич. Не вярвахме че ще спечелим, но след първото решение, добихме кураж. Спечелихме всичките 6 дела, възвръщайки гражданските права на 6 души поставени под запрещение, което все още е прецедент в съдебната система. Решенията по делата още се разглеждат на упражнения по гражданско право от студентите в СУ.
След еуфорията от победата, дойде реалността. Опитвахме се да намерим работа на шестимата, но съвсем не беше лесно. Търсихме познати, приятели, полезни контакти...,но все едно ги назначаваха само временно. Така, съвсем закономерно се оформи идеята ние да станем техни работодатели, ние които ги познавахме добре и вярваме във възможностите им.
Одавна искахме да развием социално предприятие, в което да работят младежи с интелектуални затруднения. Бяхме виждали как работят подобни предприятия в Австрия, Франция и Холандия. Лутахме се мужду различни идеи- автомивка, кафене, фреш барове... накрая се спряхме на градина. А защо точно градина- защото тя предполага различен вид дейности, подходящи за хора с интелектуални затруднения. Важен фактор за избора на дейност беше именно личностно- центрирания подход. Мястото, което избрахме беше общински терен, намиращ се точно до услугите, в които живееха „нашите хора“ или пребиваваха през деня- Защитено жилище и Дневен център. Някои от тях не бяха излиза извън двора на услугите без придружител, а от Дневния център се предвижваха със служебен микробус.
"Искахме работното им място да е удобно за тях, а не за нас, защото Градината щеше да е Тяхната Градина."
Стартирахме с фондонабиране, с което нямахме никакъв опит. От три благотворителни събития събрахме едва 4 500лв. По същото време спечелихме и конкурс за най- добър бизнес план, както и наградата на Уникредит за социално предприемачество на обща стойност 12 000лв. Имахме и два малки обучителни проекта, в които участваха около 30 младежи. Подготвяме кратки интерактивни занимания с практична насоченост. По забавен и подходящ за тях начин, участниците получиха знания за отглеждането на цветен разсад и зеленчуци, както и по теми като трудов договор, работно време, длъжностна характеристика, трудова дисциплина.
Паралелно с това, засяхме първите си цветя. На покрива на социалните заведения - Защитени жилища и Дневен център, отгледахме 8 000 кофички с 10 различни вида летни цветя, закупени със средствата, които бяхме събрали. Успяхме да ги продадем по Интернет, на място и чрез доставки в цялата страна. Имахме и своята премиера на Фермерски пазар. С цветята реализирахме първата си печалба.
Създадохме фб страничката си и бързо набрахме популярност. Всички медии писаха за нас. Екзотичното заглавие „Цветя, отгледани на покрива“ беше въртяно в централни и местни медии.
Подадохме първото заявление в Общински съвет с искане за ползване на свободен парцел до социалните услуги. Решението на Общински съвет № 34-17/29.05.2018г. ни даде правото на безвъзмездно ползване на терен от 4 дка за срок от 10 години. Всички общински съветници гласуваха единодушно.
Веднага след това се заехме с разчистването на даденото ни пространство. Трябваше да изсечем израстъци, паразитни дървета и храсти и да изринем тонове прикрит боклук. Оказа се че през мястото минава огромно дере, дълбоко 4 метра. Справихме се и с това, като направихме обратен насип. Теренът беше заравнен с помощта на Пътно строителство Добрич.
С първото дарение от наш последовател във Фб купихме телена ограда. Коловете ни дари Горско стопанство Община Добричка. Купихме си фургон втора употреба от едно варненско село, а за да го пренесем, а предвид на извън габаритния товар, затворихме Аксаковския мост. Фургонът беше стара баничарка и нямаше дъно, така че пълнихме 24 кв. м липсващ под с камъни, чакъл и пръст цял месец. Прекарахме партиди за ток и вода, а в началото на ноември монтирахме първата си оранжерия.
На 8 ноември 2018 ,с празничен водосвет бе открито социалното предприятие „Чудната градина”, като лентата официално прерязаха кметът на Добрич- Йордан Йорданов и Мария Методиева - председател на фондация „Св. Николай Чудотворец”. По- забележителното е, че молитви прочетоха трима свещеници- протестантски пастор, мюфтия и православен свещеник. Точно в този паметен ден искахме да подчертаем, че за нас БОГ е един, въпреки различните ни религии, етноси, социален и житейски статус.
Още през есента на 2018 засяхме оранжерията си с лук и чесън, там прибрахме и зимните си цветя. Пролетта започнахме с продажбата на малкото си продукция. С печалбата си купихме разсади за летни цветя и още една оранжерия. Собственика на фирмата толкова се впечатли от дейността ни, че ни даде още една оранжерия, с уговорката да я платим като съберем пари.
На 1 април стартирахме първия си договор с Агенцията по заетостта, чрез който осигурихме работа на 9 младежи с увреждания. Вторият ни договор се бавеше, а имахме толкова много работа. Доктор Ефраимов монтира сам двете оранжерии с помощта на момчетата. По това време те дори не знаеха имената на инструментите. Беше колкото трудно, толкова и забавно. Найлоните опънахме заедно с всички момичета от Защитени жилища. ВиК ни дари два стари фургона, и няколко камиона пръст. Момчетата я вкарваха ръчна количка в оранжериите. Нямахме пари за мулч и си играхме два дни да дупчим найлоните, с които завивахме цветята и разсадите през април.
В началото на май засяхме трите си оранжерии с домати и краставици. Цветята ни бяха над 14 000. Продавахме ги в самата Градина, на две места в Центъра, на градския и на Фермерския пазар. Пращахме и по Еконт. Добивахме все по- голяма популярност.
Най- после на 1 юни стартира и вторият ни договор с Агенцията по заетостта, който осигури възможността да назначим още 13 души с увреждания. Вълнението ни беше голямо. 22 души имаха осигурена работа за 2 години. За половината от тях това беше първи договор, първа трудова книжка! 10 души бяха назначени на 4 часа, а 12 на 8 часов работен ден. От тях 16 бяха с интелектуални затруднения, останалите с други физически увреждания.
Бяхме най- голямото социално предприятие в България, като по това време нямаше дори как да се легитимираме тъй като Законът за социалната и солидарна икономика едва беше направил своя прощъпулник. В края на лятото имаше голяма кампания за популяризирането на закона, но четейки неговия текст и задавайки въпроси относно правилника не виждахме никакви реални ползи от Регистъра. От 2018 всъщност слушахме обещания, които бяха изпълнени едва 8 години по- късно. За този период много социални предприемачи се и отказаха.
За нас Градината се беше превърнала в кауза, а следващите години бяха години не просто на създаване, а на оцеляване. Да, работихме по договори за субсидирана заетост, което ни даде възможност да се самоиздържаме, но в тия първи години нямахме почти нищо, а трябваше да създадем и поне що годе нормални условия за труд, отдих и почивка. Нямаше проектни предложения за инвестиционни средства. Донорските програми бяха за обучения, застъпничество, кампании и работилници. Местния бизнес нямаше развити КСО програми, а чуждите компания са предимно в столицата. Не искахме да просим пари, нямахме опит с crowdfunding кампании.
Но как се обработват 4 дка с лопати и мотики? Така стартирахме първата си кампания за набиране на средства „Тракторче за чудната градина“. Ползвахме само Фейсбук и платформата на „ХелпКарма“. За по- малко от два месеца събрахме необходимите средства за малко, рециклирано тракторче, за щастие преди скандала с Хелп Карма. Тракторчето съжали, че е дошло в Чудната градина ,защото през лятото на 2019 му се наложи да изхвърли тонове камъни. Младежите ги събираха на купчини, Докторът ги обираше с кофата и ги хвърляше в една странична дупка. По това време ни дойдоха на гости мениджъри и търговци на американката фирма „doTERRA“. Дариха ни цяла система за капково напояване. Помагаха за събирането на камъни.
Беше супер забавно. Бяха решили спонтанно да съберат пари и да ни подарят фреза, като ни изненадат. Така през август терена горе- долу заприлича на нива. Мравките ни премъкнаха семената от зелето и се наложи да си купуваме допълнително разсад. Някак между камъните, първите ни зелки се заоблиха и задния двор се напълни, БНТ увековечи момента на брането на първото ни зеле.
Есента сварихме първата си лютеница на соска в двора. Първата зима нашите хора изкараха в старите фургони с печки на дърва, чайници с липов чай и филии с лютеница.
Второто лято вече имахме два нови фургона- обособихме места за почивка и съблекални с лични шкафчета. Докторът и момчетата изляха бетонни пътеки и платформи за фургоните. После пък, докато чакаме една неделя ВиК да ни оправи спуканата тръба, Доктора показа на момчетата как да направят канала и те се справиха сами.
Имахме запомнящи се Коледи. Такава беше и тази на двора в градината в края на 2020- та, на открито, със запален огън, кебапчета, греяно вино, подаръци и много, много мечти за бъдещето.
Първата година с Ковид ни донесе много тревоги, че ще ни затворят, че няма да имаме клиенти, спряха от работа момичетата от Защитени жилища, имаше болни, почина приятеля на едно от нашите момичета. По това време, знаейки че ни чакат трудни времена, някак напук, решихме да поискаме още земя за обработване. Идеята се появи по много причини- липса на пространство за сеитбооборт, по- голяма продукция- по- голям оборот- съответно осигурени заплати. Не се очертаваха нови проекти за субсидирана заетост. Трябваше да се справяме сами. Решението мина трудно в Общински съвет, едва на втория път. Новият терен беше цели 14 дка и така Градината стана цели 18 дка. Тепърва трябваше да търсим средства за разчистване на терена, за изкореняване, за ограждане.
Проектите приключиха през лятото на 2021г., но получихме възможност да ги удължим с 6 месеца. Общински съвет ни помогна изключително, гласувайки единодушно решението за общински безлихвен заем защото трябваше да разполагаме с над 70 000 лв, които първо да инвестираме в заплати, осигуровки и данъци, а после Агенцията по заетостта да ни възвърне. Сами платихме данъците и осигуровките, а Община Добрич ни помогна за заплатите. Още в края на същата година върнахме първия транш от заема, а през февруари 2022- втория. Третото лято пак чрез проектно финансиране изградихме четвърта си оранжерия и разсадника, получихме дарение- нов трактор. Три години по- късно, генгерлика на ул. Сухара река, беше превърнат в истинска Чудна градина, нещо в което първоначално вярвахме само ние!
Началото на 2022 ни посрещна с низ от изпитания. В края на януари д-р Ефраимов беше интубиран след усложнения от Ковид 19. Беше от малцината в България, оживели след дълга интубация. Неговата продължи два месеца. Възстановителният период, множеството оперативни интервенции го изолираха от работата почти цяла година, но не и от хората в Градината. Точно в тези толкова трудни за нас времена, една по една заваляха новините за спечелени проекти. Благодарение на средствата по проект, финансиран от Фондация „Америка за България“ разчистихме новите 14 дка. Изнесохме тонове боклуци, храсти, израстъци, изкоренявахме, подравнявахме, правихме диги, справяхме се с три заблатени места. Същата година имахме едно интересно финансиране от Фондация на Starbucks Corporation, спечелено при голяма международна конкуренция (бяха финансирани само 12 проекта в Европа). Благодарение на този проект успяхме да си купим два нови фургона за инструменти и за продаваческите атрибути, както и много нови инвентари.
В началото на март изпълнихме и проекта за придобиване на собствен водоизточник. До този момент през летния период Община Добрич ни осигуряваше вода с една до две цистерни на ден, поливахме и от чешмата.
Разширявайки градината, знаехме че без сондаж, няма как да работим. Сондажът и бликналата вода беше поредното ни чудо. Не мина без перипетии- от избор на изпълнител, до фаловете при старта, трите аварии със сондата... важното е че финала беше повече от успешен! С последвалите проектни финансирания успяхме да си закупим голям бидон, помпи, няколко топа дебел маркуч, снадки, кранове и пр. В края на 2022 монтирахме соларни панели на покривите на три от фургоните. Освен чиста, вода, имахме вече и и слънчева енергия! През следващата година продължихме с облагородяване на новия двор. Беше ни необходим за да можем да увеличим количеството произведена продукция. Работихме вече втора година без субсидирана заетост. Как да осигурим заплащане с продукция от 4 дка? Записвахме броя на изработените часове на младежите в една тетрадка. В петък раздавахме събраните пари- на всеки според часовете. Парите бяха малко, но гледахме да има за всеки.
Вече знаехме че няма да можем да назначим по проекти младежите безкрайно, тъй като едно от условията при проектно финансиране е назначения да не е работил при същия работодател през последната година. След внимателни консултации с юристи, решихме да създадем още едно предприятие. Така се появи „Чудната градина“ ЕООД. Мария Методиева излезе от УС на фондацията и стана управител на ЕООД-то, а за председател на УС на Фондацията беше избран д-р Ефраимов.
В началото на февруари 2023 и двете юридически лица подписаха договори с Агенцията по заетостта по програма за младежка заетост. Докато чакаме три месеца да ги подпишем, младежите под 29 години обаче останаха само 4, а субсидираната заетост- само до септември. През лятото спечелихме проект, който ни осигури закупуването на робот, който да сади сам разсад. Радостта беше голяма, но за кратко. Оказа се че в камъните и буците робота не работи като робот, а като обикновена сеялка.
На 1 май 2024 подписахме нови, двугодишни договори с Агенцията по заетостта. За общо 8 души. За едно юридическо лице в област Добрич беше допустимо назначаването само на 4 души. Осигурявахме заплати на още трима младежи, които останаха извън програмата. В тоя период Фондацията поднови регистрацията си като социално предприятие, а фирмата освен регистрация като социално предприятие, се регистрира и като специализирано предприятие. Проектите вече бяха различни и възвръщането на средства не беше всеки месец, а на тримесечие. Тоест трябваше да осигурим по 24 568. 00 лв. за двете предприятия. Решихме да изтеглим кредити защото нямаше как да се справим иначе. Първите бяха по 20 000лв одобрени от Майкрофонд ЕАД, през Общинска банка. Една година по- късно ги върнахме и изтеглихме по 10 000 лв от СИС Кредит. Проектите ни дадоха глътка въздух, време през което можехме да изградим устойчивост на предприятията. Благодарение на лични средства и финансиране по проекти, успяхме да сменим найлоните на оранжериите, да променим системата за отваряне и затваряне, да инсталираме охранителна система с видео наблюдение, да монтираме нова чешма.
В края на 2025 година кандидатствахме с два проекта по програмата за „Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво“ и зачакахме. За подобно финансиране по оперативни програми се говореше от 7 години. Чакахме програма за дигитализация, за инвестиционни средства, за субсидирана заетост. Чакахме промяна на закона. Нищо. Добрите новини дойдоха чак през април. Бяхме одобрени и през май подписахме двата договора за общо 361 537,71 евро. От бюджетите бяха орязани инвестиционните средства, но оставаха средствата за субсидирана заетост, осигурявайки такава на общо 14 души. По старите проекти продължаваме заетостта на общо 4 души.
През лятото на 2026 Чудната градина осигурява трудова заетост на 18 души, от които 16 са хора с увреждания. Е, как да не се наречем най-голямото, устойчиво и автентично социално предприятие!
