Кого подкрепяме
Работим за достоен и независим живот на хората с интелектуални затруднения.
Какво е интелектуално затруднение?
Терминът „интелектуално затруднение“ описва състояние, характеризиращо се с определени ограничения в умственото функциониране, социалните умения и грижата за себе си. Тези дефицити създават предизвикателства в ученето, разбирането на околните и справянето с ежедневните дейности.
Важно е да се подчертае, че интелектуалното затруднение е състояние, а не болест, и се различава изцяло от психичните разстройства.
Тъй не подлежи на медицинско лечение, затова ключова роля играе ранната интервенция при децата. Навременната диагностика и подкрепа позволяват компенсирането на редица проблеми, които в противен случай биха могли да прогресират в по-тежки увреждания с напредването на възрастта.
Необходимост от определена форма на подкрепа
Повечето хора с интелектуални затруднения притежават потенциала да усвоят множество нови умения, макар че този процес изисква повече време и усилия в сравнение с останалите. Поради тази специфика е необходима системна подкрепа през целия им живот. Ключов фактор в този процес е ранната интервенция още при първите признаци на отклонение в развитието, тъй като адекватното стимулиране в ранна възраст позволява превъзмогването или максималното минимизиране на затрудненията.
Етиология на състоянието
Етиологията на интелектуалните затруднения обхваща широк спектър от фактори. Сред основните причини са:
- генетичните обусловености (като синдром на Даун, синдром на крехката X, фенилкетонурия и др.)
- усложнения по време на бременността или самото раждане
- както и последващи здравословни проблеми или специфика в начина на отглеждане
Как се диагностицира интелектуално затруднение?
Диагностицирането на интелектуалното затруднение се извършва въз основа на експертна оценка от психиатър и клиничен психолог. Те изследват два основни стълба:
Докато средните стойности на коефициента на интелигентност варират около 85 и нагоре, резултат под 75 се класифицира като интелектуално затруднение.
Въпреки клиничните измервания, житейската изява на всеки човек зависи най-вече от неговите индивидуални личностни характеристики и от качеството на подкрепата, осигурена от професионалистите и социалното обкръжение.
Диагнозата и степента на функциониране улесняват работата на специалистите, но те не очертават лимита на човешките възможности и в никакъв случай не бива да служат като довод за ограничаване на социалното включване, интеграцията и личностното развитие.
В допълнение, с цел гарантиране на правата на хората с интелектуални затруднения и достъп до специализирана помощ, хората с интелектуални затруднения могат да преминат през ТЕЛК за придобиване на официален статут на лица с увреждания.
85 +
Средните когнитивни стойности варират около 85 и нагоре в популацията.
< 75
Клиничен индикатор за необходимост от специализирана грижа и компенсаторна подкрепа.
Социалната реалност в България
Налице е многобройна и разнородна статистика в световен и европейски мащаб, която дава приблизителна информация за процента на хората с интелектуални затруднения спрямо общото население.
Процентът на хората с интелектуални затруднения спрямо общото население според НЦЗИ.
Лека степен на увреждане от общата статистика за лица с интелектуални затруднения.
Умерена степен на увреждане от общата статистика за лица с интелектуални затруднения.
Тежка към дълбока степен на интелектуално затруднение.
Колко души са засегнати?
Според Националния Център за Здравна Информация (НЦЗИ), процентът на хората с интелектуални затруднения е 0,63%, като от тях 0,32% са с лека степен на увреждане, 0,22% са умерена степен и 0,09% са с тежка към дълбока степен на интелектуално затруднение.
Населението на България към 31 декември 2025 г. е 6 423 207 души, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), в този смисъл, хората с интелектуални затруднения са около 40 466 души. Според данни на неправителствени организации и медийни проучвания у нас обаче живеят над 46 000 души с интелектуални затруднения.
Проблемът с „невидимостта“
За съжаление, по-голямата част от тази общност остава „невидима“ за българското общество. Поради архитектурни бариери, предразсъдъци и липса на достатъчно социални услуги, те прекарват живота си изолирани в тесния кръг на своите семейства.
Тази принудителна затвореност натоварва изключително много техните близки (често родителите се отказват от кариера, за да бъдат постоянни болногледачи) и лишава хората със затруднения от социален живот.
Пътят към промяна и съвременни тенденции
Световната и европейска практика чертаят ясни стъпки за прекратяване на изолацията и зачитане на човешките права.
Подкрепена заетост
Подкрепена заетост: Преминаване от модела на „социални помощи“ към модела на трудова интеграция. Създаването на защитени кафенета, ателиета за занаяти и споделени работни места доказва, че тези хора могат да бъдат продуктивни.
Деинституционализация
Деинституционализация: Държавната политика е насочена към закриване на старите домове от затворен тип и замяната им с услуги в общността (защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип).
Реформа в запрещението
Реформа в запрещението: На международно ниво (съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания) се преминава от пълно отнемане на права (запрещение) към т.нар. „подкрепено вземане на решения“, което позволява на хората с интелектуални затруднения да запазят контрол над живота и изборите си с помощта на доверен съветник.
Ситуацията в град Добрич
Основният доставчик на социални услуги е Община Добрич, която поддържа структурирана мрежа от услуги за дневна и постоянна подкрепа:
Комплекс „Палитра“
Комплекс „Палитра“: В него функционират две Защитени жилища за лица с интелектуални затруднения (с капацитет съответно 6 и 8 места). Те предлагат защитена среда, близка до семейната, където потребителите се учат на самостоятелен живот.
Дневни центрове
Дневни центрове: На територията на града работят специализирани дневни центрове за деца и пълнолетни лица с увреждания. Те осигуряват храна, рехабилитация, трудотерапия, музикотерапия и психологическа подкрепа през деня.
Центрове от семеен тип
Центрове от семеен тип: В ж.к. „Балик – Йовково юг“ функционират и Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца и младежи с увреждания. Там децата с увреждания ползват 24-часова грижа, рехабилитация и непрекъсната подкрепа от специализиран персонал.
ЦКОДУХЗ
В града има и специализиран и интегриран здравно-социален център или така наречения Центърът за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), разположен в ж.к. „Добротица“. Центърът работи в тясно сътрудничество с различни организации, като предоставя ежедневна медицинска, логопедична и психо-социална рехабилитация за деца със специални нужди от цялата област.
РЧК Добрич (ЦОП)
Изключително активна организация е и Регионалният съвет на БЧК в Добрич. Той управлява Център за обществена подкрепа (ЦОП). Макар услугата да е за широк кръг уязвими групи, специалистите в нея оказват психологическо консултиране, терапия и социална рехабилитация на деца с увреждания.
Сдружение „Ние 2020“
За децата с увреждания и техните семейства работи и Сдружение „Ние 2020“, създадено от майки на деца със СОП, което организира благотворителни инициативи и творчески работилници.
Източници на допълнителна информация
Научете повече по темата за интелектуалните затруднения и международните стандарти за защита на правата.
Международна класификация на болестите (МКБ 10)
Световна здравна организация, Десета ревизия на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, Международна класификация на заболяванията (ICD-10), Том 1, Глава 5 Психични и поведенчески разстройства, Умствена изостаналост (F70.0-F79).
AAIDD - Често задавани въпроси
Дефиниция за умствена изостаналост и често задавани въпроси за интелектуалното затруднения на Американската асоциация за умствена изостаналост и затруднения в развитието
OCECD - Ресурси
Ресурси за интелектуалното затруднение
Inclusion International
Inclusion International
Inclusion Europe
Inclusion Europe